Could you please tell me where I can find Human Resource?*

Лятото е тук, жега мори добитъка, отпускарите - в отпуск. Търсещите търсят. Преглеждайки обявите за работа, ей така, уж профилактично попадам на любимите ми - работодател номер Едно в Ю Ес Ей. Вездесъщият гигант с шареното лого.




Стряскащото в случая е, че обявата виси от може би година-година и половина на страницата на google, но сякаш няма няма желащи да работят за тази компания. Няма ей, няма.

Преди седмица-две-три, докато крадяхме минути от работното време с Magietto стигнахме до именно тази тема.... Защо позицията в Google остава свободна след толкова месеци.

Нормално е, при поставените изисквания....

Обаче. Има и нещо друго. Ако в детската градина ни питаха: "Какъв искаш да станеш като порастеш" и сега, дори и в най-добрите агенции за подбор на персонала може да се наложи да отговорите на подобен въпрос: "Къде се виждате след 5 години".

Аз лично отговарям с лекота на такива въпроси. Направо съм факир в това, да научвкам накъде тръгва разговора и да отговарям както се очаква

Идеята бе друга.

Преди време, залисан в презентацията на Guy Kawasaki "The Art of Start" се опулих като научих че Господин "Дайте $50К и ще презентирам с най-голямо удоволствие", е започнал работа в Apple като главен евангелист. Без да има идея що е то компютър и има ли той почва у нас(у тях).

И тук си задавам въпроса...

Кое е по важно - да можеш да разкрасиш името си с цялата латинска азбука под формата на странни абревиатури и титли, или наистина да вярваш в това, което искаш да продаваш?

В тази светлина, се питам, как пък не се намери някой достатъчно фанатизиран фен на Google да запълни свободната позиция.

Аз за тази позиция не съм подходяш :), но пък веднага в съзнанието ми изниква една позната, чиито мъки при намирането на първа работа бяха сравними единствено с мъките на онзи дето качвал един камък по едно нанагорнище в една митология.

Хлипаше през сълзи, че не може да убеди поренциалните работодатели да и дадат шанс. Само защото нямаше опит. Но пък беше безкрайно последователна, до болка отговорна и като японче цъкаше неуморно - докато не свърши работата както трябва.

Когато накрая и дадоха шанс, често възкликваха по нейн адрес: "Добре че те намерихме".

Хайде после ми обяснявайте, че HR не е като сватбата - бъркаш в торбата, пък каквото излезе.

*Интро към Dominator by Human Resource - Acid Techno класика от 1992